За пореден път се убеждавам, че си струва човек да се гледа това Световно първенство по футбол. При това внимателно…
Първо, за да види респектиращата дисциплина, всеотдайност и колективизъм в играта на руснаците. Истински бойци! Истински воини на терена.
Екипната работа и взаимопомощ в играта на „братушките“ е пословична… Eто това е силата на колективния дух, на отбора. А футболът, комай, е колективна игра
А вижте само как се радваше при гола си срещу Испания Артьом Дзюба и как козируваше пред руските феновете за изпълнен дълг пред Родината. Ето затова говоря…
Според мен, Русия ще отстрани и Хърватия на четвъртфиналите.
Струва си да се гледа и заради борбеността, колективния дух и воля за победа на датчаните, викингите от Исландия, шведите, урусите, японските самураи…
А не заради Роналдо и Меси…
Черешката на тортата обаче бе снощният мач между Белгия и Япония, в който имаше всичко.
Точно заради такива спектакли си струва да се гледа това Световно .
Та в него имаше всичко – много футбол, красиви и майсторски изпълнения , изненада, здрава борба по целия терен, епично себераздаване на футболистите, отлични положения, греда, брилянтни комбинации, 5 отлични гола, единият, от които доста куриозен… и пълен обрат.
За белгийците е ясно – имат силни футболисти, имат отличен отбор. Знаехме го още преди старта на Мондиала.
Но за японците ми е думата – тези невероятни японци. Видяхте ли как играха като отвързани – със сърце и душа, с желязна дисциплина, с много, много хъс и смелост. Същински самураи…
Да се осмелиш да бъдеш равностоен на отбор, който видимо е по-добър технически и тактически, си е направо подвиг.
Японците нито веднъж не се залостиха в защита, та дори, и когато поведоха с 2:0.
А какво ще кажете за пресата им – не бе ли впечатляваща?
Изобщо Белгия и Япония върнаха цвета на Световното, на което поне половината мачове като че ли бяха черно-бели…. Върнаха огъня му…
Да не забравяме и отличният и компетентен коментар на Стефан Георгиев.
Според мен Белгия – Япония засенчи дългоочаквания лично от мен сблъсък Бразилия – Мексико. Макар, че и там миришеше на много футбол… И защото Бразилия си е …. Бразилия!
Да отбележим и коментатора Иво Ангелов, който също бе добър и създаде неповторима латиноамериканска атмосфера с емоционалните си изпълнения. Особено при двата гола на бразилците…
Световното е живо и огънят в него отново се разпали… Та май шампионатът сега започва реално….
Апропо!
Снимка: Getty images
