Трудно разбирам тая журналистика и туй-то!.. Осъзнах го след близо 30 години активна практика в медийния занаят. Успокоих се от този факт обаче, след като стигнах до извода, че и голяма част от гилдията също май не я разбира много-много.
След толкова години работа в национални медии още не мога да проумея как колегите от столицата за толкова години не разбраха, че София не е България.
Как не проумяха, че водеща новина случайно може да излезе и от „провинцията“ Пловдив, например.
Та дори и от Ливочево или Мугла може да изскочи по-добра новинарска находка, в която да става за водеща. Стига да блика от нея сюжет, да привлича някаква дори обикновена житейска история. Да има „стори“, да има социален ефект. Да носи поука за хората и полза за обществото…
Не откривам топлата вода, но новината се търси и се намира. Това си е баш майсторлъкът на добрия репортер. Аз така знам…
Новината не се чака, тя сама няма как да ви кацне на жълтите павета в София, да речем… Няма да ви намери сама, ако не я търсите…
И не е задължително акцентът в новините винаги да бъде в столицата и какво става там… Интересува ли я баба Дочка всичко в столицата, като не се пише и казва какво става в нейния град и регион?
София не е България – повтарям го отново само за неразбралите… Прости, но азбучни медийни истини, нали?
Ще дам пресен пример – докато храбрите момчета от „Локомотив“ (Пд) спечелиха за втора поредна година националната купа на България, след героична победа над т.нар. „гранд“ ЦСКА тире София, а след това вдигнаха Суперкупата на страната под носа на милионерите от „Лудогорец“, националните медии постоянно ни занимаваха с това кой бил контузен и кой бил наказан в „Левски“, кой щял да взима акциите им, как горките нямали пари за селекция и заплати и т.н. и т.н. Сякаш земното кълбо се върти около „Герена“, бе!
Или пък световнонеизвестният футболист Едисикойси от ЦСКА тире София имал оферта от Китай, ама сигурно щял да я откаже май оставал на „Армията“, разбираш ли… Много важно!.. Голяма новина, няма що!
Спрях да се учудвам, защото апропо тази „традиция“ се спазва от години.
Спомням си как през юли 2004–та година отразявах за вестник „24 часа“ в Белгия мач от квалификациите от Шампионската лига между местния „Брюж“ и „Локомотив“ (Пд). Та още като кацнахме на летището в Остенде местните гранични власти задържаха за близо час паспорта на тогавашния старши треньор на Локото Едуард Ераносян. Та се наложи целият отбор, барабар с придружаващите го журналисти и фенове да стоят „диван чапраз“ на въпросния терминал, докато се разбере, че е станала някаква грешка с документите на етническия арменец.
Описах подробно случката с Едо, коментирах, че играта на нерви е започнала още преди началото на самия мач. И че и това го има в психологията на футбола и че е част от играта.
Освен това, домакините извъртяха и друг йезуитски номер на пловдивчани, като „свиха“ очертанията на терена на стадион „Ян Брейдел“ до допустимия от УЕФА минимум, с цел да притиснат българите още от началото на срещата.
И това за мен и като репортер, и като читател, беше интересно…
И това описах го в кореспонденцията си от Белгия и така излезе. Стана интересен водещ материал с любопитни факти, сюжет и мнения по темата.
Имаше я новината и с повечко усилия, логично моят материал бе публикуван в „24 часа“ като чело на страница. Както се полага, според неписаните журналистически закони…
При това и с отделен коментар с моя снимка още на 2-ра страница – като препратка или превю преди мача. Това добре…
В много от други медии обаче, тези факти изобщо не бяха отразени… Изумен бях..
В други две издания пък – с по едно изречение в колонката и то между редовете.
Вместо това, т.нар. национални (б.а. разбирай столични!) медии се надпреварваха да правят водещи материали за отбора на народа – „Левски“, в които занимаваха читателите си с това, че виждате ли нигерийският халф Омониго Темиле можело да остане на „Герена“. Както и какво и как тренирали „сините“ по време на подготвителния им лагер в Австрия. Под вещото ръководство на треньора им Станимир Стоилов-Мъри, който виждате ли ги учел на „правилен“ футбол. Сякаш има неправилен…
Вместо да публикуват цяла страница на възловия за „Локомотив“ (Пд) мач срещу „Брюж“, много от водещите спортни издания отделиха почти толкова място за контузията на защитника на ЦСКА Ибрахима Гай и за възстановяването му, което щяло да отнеме 20 дни. И за това как сенегалецът щял да пропусне първия кръг срещу „Родопа“- Смолян.
Направо бях шашнат от приоритетите за новините в тези медии и отявлената им запалянковщина, граничеща в случая с непрофесионализъма.
Изумен бях от неразбирането им на това кое трябва да водеща новина и кое – не е!
Още тогава ми светна обаче, че има нещо „гнило“ в медиите, след като такива прелюбопитни и по моему четивни факти около мач на един български, па макар и „от провинцията“ отбор в Шампионската лига, си остават неглижирани, пренебрегнати, та дори и незабелязани от други мои колеги.
Ето затова ви казвам, че трудно разбирам аз тая журналистика и туй-то!..
Ама нейсе! Бъдете здрави!
Коментар на Митя ИВАНОВ,
Българска национална агенция за развитие на медиите
