Не я разбирам тая журналистиката и това си е… (коментар на Митя ИВАНОВ за простите азбучни истини)

Не я разбирам аз тая журналистика и това си е!.. А съм уж близо 30 години активно в медийния занаят.
Ама комай, голяма част от гилдията също… май-май не я разбират много-много.
Не може да ми го побере главата какво става с явната девалвация на тази професия у нас, бе хора!
Не съм изумен – направо съм втрещен как е възможно толкова ниско да е паднало нивото на репортери, редактори и тем подобни люде, работещи дори в национални медии.  Примери мога да дам колкото си искате, но за да не засегна бивши колеги, ще си премълча колегиално.
„Копи-пейст“-а вече стана пошла, но неотлъчна традиция. Вземе някои да напише нещо, до което само той се е добрал и всички айде юруш на маслините. Като мисирки започваме да го преписваме мотамо,  барабар с грешките и със запетайките, и чинно го цитираме – само и само да го имаме и ние в нашата медия. Голямо чудо!
Кому е нужно това препускане? Като че ли ще спре да се върти Земята, ако нямаш някоя новина, която другите я имат. Ти пък имаш нещо друго, което те нямат. И така… Както е в живота…
Огледайте се например в днешните сайтове – почти едни и същи новини навсякъде. Представени под един и същи калъп… Новини – близнаци… Та редакторите дори не са си направили труда да пренапишат дописките, а направо са ги копирали от първоизточника.
А така ли беше преди, когато нямаше интернет медии?
Не, разбира се… Всяка медия по свой начин представяше дори една и съща новина, по различен начин интерпретираше дори едни и същи теми. Имаше разнообразие, стил, журналистически находки…
Не, това сега за мен не е журналистика! Това е някаква криворазбрана псевдожурналистика. Едно безсмислено препускане, едно наливане от пусто в празно, от което никой няма полза.
Повярвайте ми!
Някой вижда ли, че стойностните авторски материали стават все по-малко? А че истинските независими репортажи вече са кът?
Да не говорим за разследванията, анализите или коментарите… Те пък се броят на пръстите на едната ръка.
Ето това е притеснителното.
Не мога да си обясня как уж с претенции медии и доказали с годините своята класа, са свалили толкова ниско летвата на подбор на кадри, та си позволяват лукса да взимат на работа направо случайни хора. Завършили в университета например история, екология, та дори химия и физика. И тези т.нар. „журналисти“ представете си, налагат стила на писане в една медия. Изумително е нали?
Първото – тези хора са скарани тотално с правописа, както и с елементарната стилистика.
И второто – да не кажа голяма дума, но те често нямат никакъв граматико-стилистичен нюх, да на говорим за правилен изказ или пък някакъв стил на писане.
Хал хабер си нямат, миличките и това е очевадно!  Та те пишат очеизбождащи чудати фрази, използват повсеместно чуждици и заучени фрази, употребяват какви ли не объркани главоблъсканици. Често дългите им изречения, читателят не само че не разбира, но понякога и се оплита в тях като в паяжина…
На всичкото отгоре някои от работещите в медиите (б.а. трудно бих ги нарекъл  журналисти) си нямат хал халбер и от техниката. И гледат на компютъра само като на пишеща машина. Една снимка дори не могат да редактират и да я „налеят“ в дописката си. Да не говорим за вграждане на видео файл. А работят уж в онлайн издания. Ето и така девалвира тази професия…
Пак примерите са десетки… Но отново ще ги спестя по разбираеми причини, защото и аз съм част от журналистическата гилдия.

С риск да си навлека гнева на колеги, които ще се припознаят в тези редове, ще кажа, че няма лошо да се светнат, че става дума точно за тях.
Защото това ще им помогне да избегнат конфузите си в бъдеще.
Нищо, че не я разбирам аз тая журналистика и досега…  Не я разбирам, след като се намериха хора явно повярвали си твърде много и взели се вече доста насериозно, започнаха да ме учат на нови непознати досега правила в журналистиката.
Започнаха да ме учат на А-то и Б-то на това как се пише медиен текст, аджеба. След като в близо 30-годишната ми журналистическа практика досега нямах подобни ментори.
Не било така, както са ни учили професорите в университета или онака, защото не трябвало да се следва принципа на „пирамидата“.
Трябвало да се пише точно обратното, наопъки от това, което аз иначе от няколко години преподавам на моите студенти. И ги уча с добър успех на правилно писане, според оценките, които ми дават университетските ми шефове.
Ето затова не може да ми го побере главата какво става с девалвация на родната журналистиката, чието ниво продължава стремглаво да се срива.
Не я разбирам аз тая журналистиката и туй–то… Затова не съм объркан, а направо съм изумен от нея!
Защото безумиците в медиите продължават!

Коментар на Митя ИВАНОВ,
Българска национална агенция за развитие на медиите

Related posts

Leave a Comment