Дежавю: За националите, късмета, колектива и… пак аут – коментар на Юлиян Ангелов, в. „Марица“


19 ноември, 23.33 ч. България завърши 1:1 със Словения и това е отново повод да се чувстваме щастливи. Благодаря ви, момчета! Благодаря ви, че дадохте всичко от себе в тази „приятелска“ Лига на нациите, за да станете втори.

Наистина съм горд, че Ивелин и другите в компанията на Хубчев играха на предела на възможностите си в повечето мачове. Лошото е, че този предел е трета ръка в Европа. След мача всички в националния отбор ни уверяваха, че нещата са цветя и рози. „Играхме великолепно, но нямаме топ нападател, който от едно положение да вкара гол“, каза капитанът Ивелин Попов. „Най-хубавото е, че успяхме да създадем колектив, който е много важен за всеки национален отбор“, допълни селекционерът Петър Хубчев.

Трудно обаче ще се вържа на подобен прах в очите. България игра по-слабо срещу Словения, отколкото в мача с Кипър в Никозия. И проблемът на нашите не бе, че няма топ нападател за едно положение. Решението в такива случаи е да се създадат повече положения за нападателите, за да се вкарат поне 3-4 гола. Е, те точно липсваха в по-голяма част от мача със Словения. Но, да вметна – наистина се радвах, че се опитваме да играем атакуващ футбол, а не подобието на катеначо в мачовете с Норвегия.

Оскар Уайлд (не, не го бъркайте с Франк Лойд Райт от филма „Опасен чар“) казвал: „Глупости правят умните хора. За останалите е ежедневие“. И е бил адски прав. В частта около поведението и тактиката на Петър Хубчев. Селекционерът ни е умен човек, но сътвори глупост. Ние не можахме да бием Славения не само заради безидейната игра в атака, а и заради тактиката и състава на Хубчев. Остави Галин Иванов (най-добрия нападател в родния ни шампионат) на пейката и пусна в игра Станислав Костов. Определено нападател, който е на „вие“ с гола, но играе в Левски.

Няма как да стане без сила в атака. За тази последна офанзива (Кипър и Словения) предварително се знаеше, че ще трябва да вкарваме голове, а в актива ни останаха два от два мача. И субектът Костов не е решаващ фактор в такива ситуации, но играе в Левски. Даже един Мартин Камбуров би свършил работа за двата мача, както и Гошо Петков помогна колкото може.

Хубчев трябва да знае, че който е извървял по-голяма част от пътя, носи по-голяма отговорност. А той извървя много като селекционер – квалификации за Световно и сега Лига на нациите. Затова и трябва да показва, че нещо се надгражда в този отбор. Това, че завършихме втори, е добре – сиромах човек и на малко се радва.

Да ме прощава Хубчев, но аз харесвам повече предишния му вариант на национален отбор. Този, който победи Швеция с 3:2 и Холандия с 2:0. Бетонджиите срещу Норвегия и страхливите момчета срещу Словения не са ми по вкуса. Но благодаря за това, че дадоха всичко от себе си, колкото и малко да е то като футболни стойности.

Приказките за колектив в съблекалнята и тям подобни са просто едно клише, което подхожда на клубен треньор, който няма какво да каже на пресконференциите. При Хубчев това е изпразнено от съдържание оправдание. Само да ви кажа, че Ален Жирес и Мишел Платини не си говорели помежду си в продължение на 5 години, но това не им попречи да са основни двигатели за европейската титла на Франция през 1984 година.

Преди половин век треньорът на английския национален отбор Алф Рамзи даде интригуващ отговор на въпроса как така е измислил системата 4-4-2 (б.а. – за незнаещите да вметна, че тук Зума няма никаква дума). Много просто, набелязах 11-те най-добри футболисти на Албиона и с наличния материал ги сложих на тези постове, бил отговорът на сър Алф Рамзи.

И така, време е Хубчев да проумее, че това не е клубен отбор, а национален и в него играят най-заслужилите, за да може после колективно да отидат на Европейското след две години, не като туристи обаче.

Второто място на България е хубаво просто защото запазва шансовете за участие в тези проклети баражи, с които се сбогувахме в понеделник вечерта след мача на Словения. След победата на Шотландия над Израел (б.а. – снощи в Глазгоу) България е най-добрият втори отбор в Лига С и това открива нов шанс за бараж. Това ще стане, ако някой от победителите в трето ниво – Норвегия, Сърбия, Шотландия и Финландия, успее да спечели квота за Европейското в квалификациите, жребият за които ще се тегли през декември в Дъблин.

И накрая, да вметна: Не вярвам, че тези момчета в националния отбор са дали всичко от себе си. Защото, ако това е така, ще трябва да се притесняваме вече от мачове със Сан Марино, Гибралтар и Лихтенщайн.
Благодаря ви, че се борихте колкото можете срещу Словения.

Коментар на Юлиян Ангелов, в. „Марица“

Related posts

Leave a Comment