9 извода от Световното в Русия – коментар на Петър Иванов, БНТ

64 мача… 169 гола… Герои… Разочарования… Изгряващи звезди… Развенчани величия… Еуфория… Сълзи… Емоция като за световно! С какво Мондиал 2018 беше по-различен от предишните? Какви са актуалните тенденции в развитието на играта? Ще потърсим отговорите в следващите редове. 

ПРИНЦИПЪТ „СИНАТРА“
„Направих го по моя начин“, пееше великият Франк Синатра. Изглежда, че в съвременния футбол всеки има своя начин да се противопостави на съперника, бил той и по-силен. Дори ограничени откъм индивидуална класа отбори излизат на терена с ясна идея какво искат от мача и как да го постигнат. Всички вървят напред, умеят да се възползват от силните си страни или поне са се научили на тактическа дисциплина. Вземете иранския отбор, който за малко не обърка сметките в наглед най-предвидимата група, или Русия, която изкара цял мач + продължения пред своята врата, но постигна целта си срещу Испания.

Понеже всеки има своя начин, става все по-трудно да спечелиш мач на световно първенство. Почти половината от срещите завършиха с победа със само един гол разлика, още 14 двубоя приключиха наравно в рамките на 90-те минути.

КАКВО ТУК ЗНАЧИ НЯКАКВА СИ ЛИЧНОСТ?!
Този шампионат представляваше блестящ триумф на колективното начало над индивидуализма. Аржентинецът Лионел Меси беше обезличен в един отбор, в който той трябваше да бъде всичко – и звезда, и лидер, и голмайстор, и неформален треньор… От Неймар се очакваше да преведе Бразилия по пътя към славата, но се запомни повече със слаба театралност, отколкото с принос към отбора. Кристиано Роналдо започна обещаващо, но също се оказа неспособен да възпре отпадането на Португалия на ранен етап.

Успяха тези, които играха като отбор. Дидие Дешан съумя да потисне всяко звездно его в блестящия френски тим. Хърватският успех също се дължеше преди всичко на силата на колектива. Белгия най-сетне успя свърже силните единици в един солиден футболен организъм. Индивидуалната класа в английския тим беше ограничена, за разлика от силното отборно присъствие. По същия начин скромни по своите качества състави като Русия и Швеция надхвърлиха категорично очакванията.

„ТИКИ-ТАКА“ НЕ Е НА МОДА
Идеята за контрол над играта чрез владеене на топката е в очевиден застой. Тимът, развил тази концепция до нейния триумфален абсолют – Испания, и Германия бяха единствените със средно притежание от над 65%, но, както видяхме, не стигнаха далеч. Безкрайните подавания без възможност за пробив в противниковата защита придадоха почти пародиен вид на осминафинала Испания – Русия. Всъщност нито един от първите шест тима по показателя владеене на топката не влезе в Топ 4. Обратно, шампионът Франция е едва 18-и на този елемент. В елиминациите хората на Дешан не стигнаха в нито един мач до кота 40%, а на финала държаха топката в само една трета от времето, но това не им попречи да вкарат 4 гола. Очевидно е, че в съвременния футбол властват опростените модели. Оказва се, че да риташ напред и да се бориш за първа и втора топка може да бъде по-ефективно от това да владееш и да играеш футбол по целия терен.

РОМАНТИКАТА Е МЪРТВА
Тук може би сме малко крайни, защото Мондиалът представи достатъчно блестящи образци на атакуващия футбол. Но е факт, че идеализмът все повече отстъпва на прагматизма… Стремежът към надиграване е заместен от дебнене и изчакване. Дори отбори, които могат да се надиграват с всеки, предпочитат да не го правят. Предпочитат да избегнат риска, да ограничат грешките и да чакат своя момент. Спомнете си как Франция – емблематичен пример в това отношение, излъга вдъхновените белгийци на полуфинала. Търпение, търпение и пак търпение – това е лайтмотивът! Търпение да дочакаш съкрушителната грешка на противника… или силната индивидуална изява, която ще ти донесе успеха… или статичното положение, което ще реши мача…

СТАТИЧНАТА СИЛА
Шампионатът в Русия завиши драстично стойността на статичните положения. След такива паднаха 43% от головете. Англичаните, например, вкараха 9 от своите 12 гола от стандартни ситуации. Изглежда, че при ограниченото време на националните селекционери за работа с футболистите по-сполучливо се отработват заучените положения отколкото начините за тяхното възпиране. С внимание към детайлите ще заключим, че все по-важно става да се избягват ненужните фаулове и лесно подарените на съперника на корнери. Дори тъчовете имат силата да решават мачове.

АВТОГОЛОВИ АНОМАЛИИ
Тук трудно можем да формулираме ясен извод. Тези 12 автогола са поне двойно повече от отбелязаните на всеки друг мондиал. Но обяснението едва ли може да се търси в ограничени технически възможности. Може би отново трябва да разсъждаваме на полето на опростените модели. Футболистите са склонни да търсят директния път към гола, да пробват от трудно положение, да погледнат към вратата през куп от играчи, защо не, съзнателно да потърсят мелето и хаоса в наказателното поле.

VAR РАБОТИ!
Мнозина скептици вероятно ще възразят, но интегрирането на системата за видеоповторения е от полза за играта. „За или против“ видеотехнологиите?“ е въпрос от вчера. Разумният дебат днес е: „Имаме тази система, нека видим как да я използваме пълноценно.“

VAR работи почти съвършено при черно-бели ситуации – например, има ли засада или не. По-сложно е решението за дузпа с оглед на множеството нюанси и допустими тълкувания, които могат да се вземат предвид. Една аргументирана стъпка ще бъде да се задължат съдиите да отидат до монитора при сигнал от видео асистента. Защото сега имат свободата да откажат, а това вече създава полемика. Пред очите на целия свят реферът гледа спорното положение, формира експертно мнение и с пълна отговорност, без оправдания, че нещо му е убегнало, отсъжда. Точно както се случи на Нестор Питана при дузпата за Франция на финала.

ФРАНЦИЯ ЗАСЛУЖЕНО НА ВЪРХА
На моменти лишен от блясък, френският отбор показа впечатляващо постоянство в хода на турнира. За разлика от Евро 2016, сега стратегията на Дешан се реализира докрай. Търпение и тактическа зрялост белязаха играта на тима. Когато имаш стабилна отбрана и знаеш какво могат нападателите ти на контраатака, изобщо не е притеснително да приемаш играта в своята половина. Четири от 7-те мача на Франция завършиха със суха мрежа за Лорис. От друга страна, Дешан имаше и работещ план „В“. В случай че е под натиск, отборът умее да смени темпото. Както в осминафинала с Аржентина – единственият мач, в който „петлите“ догонваха, получили гол за 1:2. Реакцията им беше бърза и точна.

Отличен вратар – Лорис, който измъква отбора в трудните моменти и бърка само при решени мачове; солидна защита, дирижирана от Варан; могъща халфова линия с Канте и Погба; разнообразна атака, съставена от доказаната звезда Гризман, изгряващата звезда Мбапе и лишения от всякаква звездомания Жиру, приел поддържаща роля в офанзивен план – съчетанието от всичко това изведе „петлите“ до триумфа.

СИЛЕН МОНДИАЛ
Световното първенство през 2018 представи най-доброто от играта. Предложи вълнуващи мачове, красиви голове и запомнящи се моменти. Противно на песимистичните нагласи и клишетата за уморените и преситени от футбол звезди.

Извън политическите страсти, които май са неизбежни, когато става дума за Русия, следва да изтъкнем, че домакините се справиха, въпреки многото въпроси, които гравитираха около този шампионат. Модерните стадиони предоставиха нужната сцена за бляскавия футболен спектакъл. Мащабните мерки за сигурност свършиха работа. За позитивния дух на шампионата съществена роля имаха милионите фенове от цял свят, оставили всякаква агресия у дома, които празнуват футбола и превръщат Мондиала в неповторимо изживяване.

Петър Иванов, БНТ

You may also like...

Add a Comment