..................................................................."Темпо Нюз" е независима електронна медия - национален онлайн всекидневник за новини и четива
Размисли за Еди Белия орел и пловдивските треньори /коментар на Юлиян АНГЕЛОВ, в. „Марица“
By Темпо Нюз On 11 мар., 2017 At 02:40 PM | Categorized As КОМЕНТАР, СПОРТ | With 0 Comments

cherven-karton
Един треньор и добре да се справя с работата си, все някога бива уволняван.
Гадно, но факт. Всеки специалист има свое виждане по въпроса, но понякога от реакцията на уволнения ни става ясно що за човек е той. Особено ако трябва да напусне не по своя воля клуба на сърцето си.

Когато бяха уволнени, Брендан Роджърс и помощниците му получиха 15 милиона паунда от Ливърпул като компенсация. Когато уволняваха предшественика на Роджърс – Кени Далглиш, на него също му предложиха компенсация, на което той отговори: „По-добре похарчете тези пари за трансфери. Ливърпул не заслужава средняци!?“.

Клубната легенда на бийтълсите май е прав – Ливърпул има нужда от играчи, ако не иска да редува безобразни мачове (като полягането на Лестър) с разкошни победи (като тази над Арсенал през уикенда).

Сигурно сте чели, че Юрген Клоп е със същите постижения като Роджърс. Разликата е, че германецът има харизма и е обичан от феновете, докато лилипутът от Балимена, Северна Ирландия, не се нравеше много на феновете от „Коп“ въпреки отличията, които спечели.

Ето в това е и разликата. Положението е същото като в пловдивския Локомотив и Ботев.

Всички клубове изкарват по един треньорски рахит, преди да разберат, че родното производство е най-доброто и най-добре е свой човек да ви изправи на крака.

Няма да ви обяснявам надълго и нашироко какво е било в Локо и Ботев, само лек щрих.

По времето на Коко Динев през Локо се извъртяха бездарни, но самовлюбени чужденци, както и национални герои – като Сашо Станков и Кокала, които водеха играчи, само защото се нуждаят от реновиране на кариерата си или просто са приятели на техни приятели.

В Ботев също не мина без големи самохвалци. Станимир Стоилов, помните го, нали? Този с най-скъпото четвърто място в историята на А група. Този, който пусна резервите си в Астана в мач с Атлетико Мадрид от Шампионска лига, за да пази звездите за дерби от Казахстан. Да, същият, който бе и крайъгълен камък в кампанията за трупане на дългове на Ботев, които сега тежат като воденичен камък на шията на канарите. Пооткъснали се от реалността шефове на жълто-черните се опитваха да ни натресат Господин Ермин, който така и не стана Господин Шиляк. После тънката синя линия в селекцията и на треньорите се прояви с Николай Костов и за малко с Николай Митов.

Когато нещата се оакаха и в двата клуба, шефовете се сетиха за пловдивското начало и назначиха Едуард Ераносян и Николай Киров.

Сигурно сте чували за Еди Орела? Британски строител, който надена ските и стигна до Олимпийски игри в ски скока.

Нямах спомен за никакъв орел от олимпиадата в Калгари през 1988, но веднъж гледах филма „Eddie The Eagle“ заради Хю Джакмън. Еди Едуардс е всичко онова, което един олимпиец не е. Излишни килограми, лоша техника, очила. Типичният аутсайдер. Но той постигна мечтата си – полетя, макар и за малко, преди да се приземи, десетки метри по-рано от съперниците си. „Питате ме дали съм доволен? Естествено, винаги съм доволен, когато се приземя след скок, без да си счупя главата“, каза Еди Едуардс пред репортерите тогава в Калгари.

Има двамата такива ентусиасти сега в пловдивския футбол – Едуард Ераносян и Николай Киров.
Преди 13 години Едо полетя с Локомотив към мечтаната титла. Сега отново е в родния си клуб. Едо и Локомотив имат нужда един от друг. Единият, за да пооправи кариерата си, а клубът – да излезе от анонимността, в която го вкараха през последните 7-8 години.

Ераносян не се справя лошо със задачата си – от 12 мача начело има 7 победи, 3 равни и е загубил само 2 пъти (от Лудогорец 0:1 и Пирин 0:1) с голова разлика 13:6. Черно-белите нямат загуба у дома (4 победи, 3 равни, г.р. 9:3). Като всички добри треньори и той си има някои странности – взе Роберт Петров, върна на терена Александър Тунчев, изпусна Бирсент Карагерен. Дали е прав, времето ще покаже. Ераносян обаче постигна нещо, което никой гастарбайтер преди него не успя – Локомотив отново не е безразличен на никого, нито на собствените фенове, нито на противниковите.

Николай Киров също вади кестените от изгасналия огън на синия „корифей“ Николай Костов. Бялата приказка за Ботев под режисурата на Белия засега се държи прилично в чарта на родната ни Първа лига. От назначаването на Киров Ботев има 8 победи, 3 равни и 8 загуби, а головата разлика е 29:30. Жълто-черните са добър домакин, който не губи в 70 процента от случаите (5 победи 2 равни, 3 загуби, г.р. 17:13). Без почти никаква защита жълто-черните се бранят много организирано. Тази пролет в три от четирите мача не получиха нито един гол.

Проблем на Ботев е играта в халфовата линия. В последния мач там жълто-черните отстъпваха на Берое и само късметът им помогна да спечелят важните 3 точки. Киров се справя отлично тактически тази пролет. Остава само да успее да повдигне духа на играчите, за да не изглеждат толкова обречени на терена. Без значение какъв е бил материалът, Ботев винаги е играл за победа, за феновете, за красотата.

И така, кокичетата за първа пролет скоро ще покарат. Надеждата в Локо и Ботев за нещо по-добро вече покълна. Напук на всички финансови проблеми, напук и на всички. Локо и Ботев засега са в правия път в борбата си за живот. Път, различен от този както на Лудогорец, така на Левски и ЦСКА-София. Там някъде в далечината е красотата от играта, вярата в победата, борбата за всяка педя терен.

Ливърпул, Локо и Ботев са като птичката от онази келтска легенда за хвъркатото, което пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота.

Повярвайте ми, колкото и да търсят най-трънливите храсти, Ливърпул, Ботев и Локо не са изпели още най-хубавата си песен…

Коментар на Юлиян АНГЕЛОВ, за в-к „Марица“

Leave a comment

You must be Logged in to post comment.