Очила по царски – коментар на Красимир ДИМОВСКИ, „Марица“

Krasi Dimovski
Имал ли е очила цар Иван Шишман? Този фундаментален въпрос ще нищят на срещата „Музеите и устойчивото развитие“.
Не знам дали трагичният наш владетел е имал очила и доколко е гледал в бъдещето, но България изчезва устойчиво за едни пет века от картата на света. Знам обаче, че след петдесетина години историците със сигурност ще се питат за съвкупния образ на българските властници през прехода: Носили ли са очила?
И дали са гледали по-далече от носа си, макар че и това разстояние не им е било малко, съдейки по органа на Пинокио.
Органът им растял от избори до избори и очертавал политическия им хоризонт. И затова не видели, че българските села се преселили в Испания, а останалите тук пъшкали под органа на местния дон, който пък бил в топли отношения с институционалните органи, нещо като Дон Жуан и любовниците. Това пораждало органическа непоносимост у знаещите млади и те се трупали на Терминал 2, а останалите тук трупали знания за двата силиконови органа на НиЛо и за органа на Фики.
И мечтаели и те да станат част от тази неорганична химия. Който могъл – станал, а след ентите избори България станала най-устойчиво развиващият се музей на Европа. С най-богата колекция от органи. Само че нямало кой да къса билетчетата.

Та за това ще се питат историците след време. И за да им спестим въпросите, добре е днешните политици да прогледнат. Поне от страх, че някой ги гледа. Да речем Брюксел – макар че вече го взимат за даскал без правомощия. Или бог – макар че след 1944-а него го отписаха.

Остава само да се боят, че дядо Йоцо ги гледа.

А на него не му трябват очила.

You may also like...

Add a Comment